Как оградихме гълтане

Седяхме с приятелка в парка, когато видяха, че нещо бързо пада от небето точно в храстите.

Видя го? - попита своя приятел.

Да, - разширих, но без голям интерес.

Да вървим, да видим, - каза Вика, абилно ме гледаше.

По пътя тя го осъди със сигурност нещо интересно. Не споделях ентусиазма на моя приятел. Ние се промъкнем в храстите и сега разпространяваме клоните, за да намерим падащ обект. Върху очите, както излязоха, с изключение на клоните не се появиха.

Виж! - извика Вика и аз погледнах там, където показа.

Там лежеше нещо блестящо и бяло и едва се движеше. Ние се приближихме по-близо и потънахме надолу. Беше лястовица. Тя лежеше настрани и победи крилото на земята, опитвайки се да се издигне. Вика протегна ръка и я бутна. Лястовица беше на лапите си, но тя нямаше да отлети. Тя неспокойно вкара крилото отново, докато друг едва се движеше.

Изглежда, че тя го нарани - казах аз и кимнах в посоката на крилото.

Очевидно, - отговори Вика. - И какво ще правим?

мислех. Аз изобщо не исках да вземам птица, но не позволих нещо тук. Оставете я тук би означавало да убивам. Какво може да направи птица с разбито крило, когато има гладни котки и кучета? Това е правилно, нищо.

Вземи я, - казах с въздишка.

Вика се усмихна и се изкачи в чанта. Тя има шал и обгърна лястовица.

След като се приберем у дома, взехме нашето мърморене. Опитахме се да го измием внимателно, въпреки че след банята изглеждахме, че бяхме разрошени, а не птица. Тогава Вика държеше лястовица и аз се опитах да се изкача на блясък на крилото си до телето. След половин час все още се случи.

Вика извади кутията от кабинета и сложихме госта си там. Тя започна да скача на кутията, опитвайки се да излезе, но след това да убие. Излях гилета си, но тя счупи няколко зърна и спря. Очевидно апетитът не е имал. Сложихме я малка чиния с вода и покрихме кутията, за да не излезем от птицата.

Така минаваше седмица, за която научихме, че тя не я е ял, защото не искаше, но защото ядат насекоми. Вика отиде в магазина за домашни любимци и купи някои червеи, които птицата яде с удоволствие. Всеки ден тя се държеше все по-активна, докато в един ден не се събудихме от крила на лющене. Поглъщаше се из стаята, очевидно доволен от факта, че крилата отново.

На този ден, не тъжно, но трябваше да пусна птица на волята. Отворихме прозореца и тя веднага се развали. Вика дори популяризира вечерта тъжно. Въпреки това, не е трябвало да е тъжно за дълго време. На следващия ден гълъбът седеше до прозореца, очаквайки очевидно да го нахрани. Стартирахме го на прозореца и даваме тези червеи. Тя щастливо атегинг и отлетя.

И ние с Вика започнахме да правим захранване. Прикачихме го към прозореца и сега всяка сутрин можем да наблюдаваме нашето мърморене. Вярно, не само за него. Други птици очевидно също отидоха да опитат нашето захранващо устройство. Е, нека ядат.

Споделяне в социалните мрежи::

Подобно